Зони на ликвидност, обяснени като за тригодишно дете
Първия път, когато чух израза „зони на ликвидност", реших че става дума за нещо страшно сложно. Оказа се обратното. Толкова е просто, че наистина може да се обясни на дете — стига да махнем жаргона, зад който трейдърите обичат да се крият.
Ето опита ми да го направя.
Първо: какво изобщо е ликвидност
Представи си, че искаш да продадеш стар велосипед.
Ако живееш в голям град и качиш обявата в неделя вечер, до сутринта имаш пет обаждания. Продаваш за час, на добра цена. Това е висока ликвидност — има много хора, готови да купят точно сега.
Ако живееш в село с двайсет души, велосипедът може да стои в двора месеци. Ниска ликвидност. Единственият начин да го продадеш е да свалиш цената драстично, докато някой не се изкуши.
Пазарите работят по същия начин. Ликвидност значи: колко желаещи от другата страна има в момента.
И тук идва интересната част. Ако ти си този, който иска да продаде хиляда велосипеда наведнъж, ти няма да търсиш селото. Ще търсиш мястото, където чакат най-много купувачи.
Къде „чакат купувачите" на графиката
Големите играчи имат един проблем, който дребният трейдър няма: обемът им е толкова голям, че ако влязат наведнъж, сами си развалят цената.
Затова им трябва място, където има много насрещни поръчки. И такова място не е случайно — то е предвидимо.
Помисли къде слагат стоповете си повечето хора:
- Малко под последното дъно, ако са купили.
- Малко над последния връх, ако са продали.
- Около кръгли числа — 1.1000, 50 000, 100.
- Под очевидна линия на тренда, която всички чертаят по един и същ начин.
Стопът е пазарна поръчка, която чака да се задейства. Ако сто души имат стоп-лос под едно и също дъно, под това дъно седи купчина автоматични продажби. Купчина ликвидност.
Зона на ликвидност е точно това: място на графиката, където се е натрупало голямо количество чакащи поръчки.
Обяснението за тригодишното дете
Представи си детска площадка с езеро отстрани.
Всички деца стоят на брега на езерото и държат по една ябълка. Правилото е: ако водата ги докосне по обувките, изпускат ябълката във водата.
Идва един голям човек, който много обича ябълки. Той не иска да моли децата една по една. Затова прави нещо просто — влиза в езерото и вдига вълна.
Вълната стига до брега, докосва обувките на децата, всички изпускат ябълките наведнъж. Големият човек събира ябълките и си тръгва. Водата се връща на мястото си, все едно нищо не е било.
Децата гледат езерото и се чудят: „Защо се вдигна тази вълна за три секунди и после спря?"
Вълната е движението, което пробива дъното или върха. Ябълките са стоповете. Големият човек е обемът, който е трябвало да бъде напълнен. А това, че водата се връща — това е причината свещта да има дълга сянка и да затвори обратно там, откъдето е тръгнала.
Как изглежда това на реална графика
Няма да ти давам магически индикатор, защото такъв няма. Но има три неща, които се повтарят достатъчно често, за да ги разпознаваш:
Равни дъна или равни върхове. Когато цената удари два-три пъти почти едно и също ниво и се обърне, това ниво изглежда като силна подкрепа. И точно затова там се трупат стопове. Равните нива са като светеща мишена.
Дълга сянка, която пробива и се връща веднага. Цената слиза под дъното, стои там няколко минути, после затваря обратно нагоре. Това не е „провал на пробива". Това е събиране.
Рязко движение точно преди новина или в началото на сесия. Ниската ликвидност в тихите часове прави тези движения по-евтини за изпълнение.
Едно уточнение, което ми се иска някой да ми беше казал по-рано: не всяко пробиване е събиране на ликвидност. Понякога дъното просто се пробива, защото пазарът пада. Разликата е в това какво прави цената след пробива. Ако се върне бързо и решително — вероятно е било за ябълките. Ако продължи надолу и не се обръща — било е истинско.
Най-честата грешка
Хората научават концепцията и веднага започват да търсят ликвидност навсякъде. Всяко дъно става „зона". Всяка сянка става „манипулация". Графиката се покрива с правоъгълници и от нея не остава нищо четимо.
Проблемът е, че концепцията обяснява защо се е случило нещо — а това е много по-лесно след факта, отколкото преди него.
По-полезният начин да я използваш е като филтър, не като сигнал. Тоест: не „виждам ликвидност, значи влизам", а „под това ниво има вероятно натрупани стопове, значи няма да слагам моя стоп точно там".
Само тази промяна спестява учудващо много излишни загуби.
Какво да направиш утре
Отвори графика, която следиш редовно. Дневна рамка, три месеца назад.
Маркирай всички места, където имаш две или повече дъна на почти едно и също ниво. Същото за върховете. Не рисувай нищо друго.
После виж какво се е случило, когато цената е стигнала до тези нива. Колко пъти е пробила и се е върнала? Колко пъти е пробила и е продължила?
Няма да получиш стратегия от това упражнение. Ще получиш нещо по-полезно — усещане за това как се държи конкретният инструмент, който търгуваш. А усещането е нещото, което не се сваля от интернет.
Накратко
Ликвидността е броят желаещи от другата страна. Големите поръчки отиват там, където има много желаещи. Най-много желаещи има там, където повечето хора са сложили стоповете си. А повечето хора слагат стоповете си на очевидни места.
Това е цялата концепция. Останалото е практика.
Материалът е с образователна цел и не представлява инвестиционна препоръка. Търговията с финансови инструменти носи риск от загуба на капитал.